В миналото да имаш нова кола е било голямо събитие и мечта за всеки един българин. Било е необходимо, хората да чакат с години за да се сдобият със заветният москвич или още по- добрата лада или жигула. От днешна гледна точка звучи твърде далечно и не разбираемо, това да имаш всички събрани пари на куп, а да не можеш да я имаш веднага и да е необходимо да чакаш една- две години за да можеш да си я получиш.
Хората живели по това време таят носталгични чувства и усещания към тези автомобили. И дори в момента да притежават модерните- БМВ-та, аудита и мерцедеси, в тези моментите, когато видят първата си кола изпадат в състояние в което изникват много спомени, примерно: как са пътували 8 часа до морето, как се е налагало да сипват през 20 минути вода на москвича за да не прегрее.
Спомените и сантиментите на тези хора са използвани от създателите на изложбата за да създадат един продукт който буди голям интерес сред хората израстнали по това време.
В музеят в град Пещера, са експонирани 23 коли, които са отлично реставрирани. Всъщност това е и гордостта на социалистическата автомобилна индустрия. Могат да се видят коли които са на 30 год, а само на 10 000км. Или 40 годишна Чайка, която е ползвана за правителвствени нужди, возила е политически лица. Други автомобили като Вършава и Москвич, както и бленуваните от повечето българи по онова време- лада и волга. И колкото и да е странно, всеки един от тези автомобили е работещ и е в движение и във всеки момент може да тръгне. И регистрационните номера са автентични. Част от номерата са бели, което по онова време е означавало че са държавни. А пък черните, че колата е частна.
Най- голямата атракция в музеят, който преди е бил кино салон, е Чайката в която се е возил и Тодор Живков. Една от най голямата екстра на автомобила е че стъклата са електрически и за внасянето на лукс в колата е добавен персийски килим на пода, климатик и автоматични скорости.
Идеята за създаването на този музей е на братята Евелин и Динко Кушеви, която е израз на носталгия - не към социализма като политическа система , а към безгрижните детските години. Които братя, искат да си припомнят онова спокойно детство, което са изживяли без да разбират от политика. Когато хората били по- спокойни, живяли нормален живот, знаели са че вс им е устроено и уредено, имали са това което сега нямат- “спокойствието за утрешният ден!”
До соц возилата има 100тици табели, които са от онова социалистическо време. Това са всъщност лозонги, политически, трудови, работнически, семейни, свързани с хигиената, но има и детски играчки и телевизори.
Ако не сте имали ( не ) щастието " да живеете по време на социализма , вероятно много от изобретенията на това време ви изглеждат екзотични , странни или смешни . Като чушкопека тройка . Или радиоточката . Това е един непознат свят за родените след 90те, но за възрастните е емоционално изживяване.
27 години са достатъчни , за да започнат да влизат предметите на социализма в музеите . Не толкова от чувство на носталгия , колкото в опит като в хербарий да се запази частица от него , която да се показва на тези , които не са ни чули , ни видели , ни живели в тези години. Началото бе поставено с 23 стари автомобила , като в бъдеще ще бъдат показвани и други интересни експонати . Музеят на автомобилите на социализма отвори врати на емблематичната дата 09.09.2016 г. И става изключително привлекателен туристически ориентир и кара хората да дойдат и пак да преживеят времето , през което са създадени и употребявани показаните експонати , а именно периода на социализма.(1945г-1989г), време по което се разрази напоследък небивала носталгия. Тук наистина всеки ще се върне в детските си години и ще си спомни за случки, които отдавна са забравени, но не и изтрити от паметта.
.jpg)
